As 10 parábolas mais importantes de Jesus

3 И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее;

4 и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го.

5 А друго падна на каменити места, дето немаше много пръст; и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;

6 а като изгрея слънцето, припламна, и понеже немаше корен, изсъхна.

7 Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го.

8 Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.

9 Който има уши да слуша нека слуша.

25 И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?

26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш?

27 И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.»

28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.

29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?

30 На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.

31 И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина.

32 Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина.

33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се,

34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.

35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.

36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?

37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.

4 Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери?

5 И когато я намери, задига я на плещите си радостен;

6 и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца.

7 Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние.

11 Рече още: Некой си человек имаше двама синове;

12 и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си.

13 И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне.

14 И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност.

15 И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.

16 И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше.

17 И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад!

18 Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе,

19 и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.

20 И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.

21 Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

22 И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,

23 и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;

24 защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят.

25 А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване.

26 И привика едного от слугите и питаше що е това.

27 А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав.

28 И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се.

29 А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си;

30 а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле.

31 А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е;

32 а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се.

45 Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери;

46 който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.

9 И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:

10 Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.

11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:

12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.

13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си КЪ небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.

14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.

14 Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си.

15 И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна.

16 А този който взе петте таланта, отиде да работи с тех, и направи други пет таланта.

17 Такожде и този който взе двата, спечели и той други два.

18 А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си.

19 След много време идва господарът на тези слуги , и вижда счет с тех.

20 И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях.

21 И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си.

22 Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тех.

23 Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.

24 Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал;

25 и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си.

26 А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал:

27 Като е тъй требваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва.

28 Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта.

29 Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който нема, и това което има ще се вземе от него.

30 И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

19 Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло.

20 Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му.

21 И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.

22 И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе.

23 И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.

24 И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.

25 Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука КЪ вас, да не могат, нито пък които са там да преминат КЪ нас.

27 А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место.

29 Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех.

30 А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят.

31 Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне.

24 Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;

25 но като спеха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.

26 И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.

27 А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?

28 А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?

29 А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата.

30 Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.

1 Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излезоха да посрещнат младоженеца.

2 А от тех пет беха разумни, и пет безумни.

3 Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло.

4 Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си.

5 И като се бавеше младоженецът, додрема се на всичките и спеха.

6 А посред нощ стана вик: Ето младоженецът иде! излезвайте да го посрещнете!

7 Тогаз се раздигнаха всички онези девици, и украсиха светилниците си.

8 А безумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угаснуват.

9 А разумните отговориха и казаха: Да не би че не стигне и за нас и за вас; но по добре идете при продавачите, и купете си.

10 А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът, и готовите влезоха с него на сватбата, и затвориха се вратата.

11 А после дохождат и другите девици, и казват: Господи, Господи! отвори ни.

12 А той отвръща и рече: Истина ви казвам, не ви познавам.

13 И тъй бъдете будни, защото не знаете деня, ни часа, в който Син Человечески ще дойде.