1 И тъй отхвърлете всека злоба, и всека лъст и лицемерие и завист, и всеко одумване.
2 Пожелайте като новородени младенци чистото словесно млеко, с него да порастете,
3 понеже вкусихте «че Господ е благ.»
4 При когото идвайте като при камик жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.
5 И вие като живи камене зидете се на дом духовен, на свещенство свето, да принесете жертви духовни благоприятни Богу чрез Исуса Христа.
6 За това е и писано в писанието: «Ето полагам във Сион камик краеъгълен, избран, драгоценен, и който верва в него, нема да се посрами.»
7 На вас прочее които вервате е драгоценен; а на тези които се противят «камикът когото пренебрегнаха зидарите, той биде глава на ъгъл»,
8 и «камик на препъване, и камик на съблазън», - които се препъват и на словото са противни, на което беха и определени.
9 Вие обаче сте род избран, царско свещенство, народ свет, люде които Бог придоби за да възвестите добродетелите на тогова който ви призва от тъмнината в чудната своя светлина;
10 вие които некога си не бехте народ, а сега народ Божий, некога си непомилвани, а сега помилвани.
11 Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата;
12 да имате добро поведението си между езичниците, та дето ви одумват като злодейци, от добрите ви дела, като ги видят, да прославят Бога в денят на посещението.
13 И тъй, на всеко человеческо началство бъдете покорни заради Господа; или на царя, като що има най-висока власт;
14 или на управителите, като на проводени от него за наказание на злодейците, и за похвала на добротворците.
15 Защото така е волята Божия, като правите добро да затуляте устата на невежеството на безумните человеци;
16 като свободни, и не като че имате свободата покривало на злото, но като раби Божии.
17 Всичките почитайте, братството обичайте, бойте се Богу, царят почитайте.
18 Слуги, покорявайте се на господарите с всеки страх, не току на добрите и на кротките, но и на строптивите;
19 защото това е богоугодно, ако некой заради съвестта КЪ Бога претърпева оскърбения като страда неправедно.
20 Защото каква похвала е ако търпите биене когато съгрешавате? Но ако търпите кога струвате добро и страдате, това е угодно пред Бога.
21 Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки;
22 който грех не е сторил, нито се намери лъст в устата му;
23 който, укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше не заплашваше, но предаваше себе си на тогоз който съди праведно;
24 който сам понесе на телото си греховете наши на дървото, за да бадем мъртви КЪ греховете и живи КЪ правдата; на когото с раната вие изцелехте.
25 Защото бехте както овци изгубени, но сега се върнахте при Пастиря и Надзирателя на душите ви.