1 За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина;

2 и проводихме Тимотея, брата нашего и служителя Божия и сътрудника нашего в евангелието Христово, да ви утвърди и да ви утеши от КЪ верата ви,

3 да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени,

4 защото когато бехме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете.

5 За това, и аз като не можах вече да търпя проводих да разумея за верата ви, да не би да ви е изкусил изкусител, и да бъде трудът ни напраздно.

6 А сега като дойде Тимотей от вас при нас та ни донесе добри известия за верата и любовта ваша, и това че имате всекога добро поменуване за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

7 за това, при всичката наша скърб и нужда, утешихме се, братие, за вас чрез верата наша;

8 понеже сега живеем ако стоите вие в Господа.

9 Защото кое благодарение можем да въздадем Богу за вас заради всичката радост с която се радваме за вас пред Бога нашего?

10 Ноще и дене преусърдно се молим да видим лицето ви и да допълним което ви не достига във верата ви.

11 А сам Бог и Отец наш и Господ наш Исус Христос дано управи пътя ни КЪ вас.

12 И вас Господ да умножи и да ви направи да преизобилвате в любовта един КЪ друг и КЪ всичките, както и ние КЪ вас,

13 за да утвърди сърдцата ви непорочни в светостта пред Бога и Отца нашего в пришествието на Господа нашего Исуса Христа с всите негови светии.