1 И сам аз Павел моля ви с кротостта и тихостта Христова, аз който съм смирен когато съм при вас, а когато не съм при вас вземам дързновение КЪ вас;
2 и моля ви се, кога дойда при вас да се не принудя да употребя дързновение с онази смелост с която мисля да се осмеля против некои които мислят че ние по плътски ходим.
3 Защото ако и да ходим в плът, по плът не воинствуваме.
4 Защото оръжията на нашето воиствуване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини.
5 Понеже съсипваме помишления и всеко възвишение което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу.
6 И готови сме да отмъстим на всеко непокорство когато се изпълни вашата покорност.
7 Външното ли на работите гледате вие? Ако има некой на себе си уверение че е Христов, то и това пак от само себе си да размишлява, че както е той Христов така сме и ние Христови.
8 Защото ако би и нещо повечко да се похваля за нашата власт която ни даде Господ за назидание а не за разорение ваше, нема да се посрамя.
9 Но да се не покажа че искам да ви заплашвам с писмата си.
10 Понеже писмата му са, казва некой, тежки и силни; но личното му присъствие слабо, и говоренето му нищожно.
11 Такъв един нека знае че ние каквито сме на слово в писмата си кога сме далеч от вас таквизи сме и на дело когато сме при вас.
12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с некои от тези които сами себе си препоръчват; но те себе си като измерват със себе си, и пак себе си като сравняват със себе си, не правят разумно.
13 А ние не щем се похвали вън от пределите си, но според мерата на дела, който е Бог нам отделил, мера щото да достигаме даже и до вас.
14 Защото ние не се простираме вън от мерката си, като че не сме достигнали до вас; понеже досегнахме даже и до вас с благовествуването Христово.
15 И не се хвалим вън от предела си в чужди трудове, но имаме надежда че колкото верата ви възраства, според дела ни ще се възвеличим във вас премного,
16 така щото да проповедаме евангелието и от вас по-нататък, не да се хвалим с готовото в чужд дел.
17 А който се хвали, с Господа да се хвали.
18 Защото не е одобрен този който сам себе си препоръчва, но този когото Господ препоръчва.