1 А некои, които беха слезли от Юдея учеха братята че : Ако се не обрежете по обичаю Моисееву не можете да бъдете спасени.
2 И тъй, като стана много препиране и разискване помежду тех и Павла и Варнава, отредиха да възлезе Павел и Варнава и некои други от тех в Ерусалим до апостолите и презвитерите за този въпрос.
3 И тъй, изпроводени от църквата, те минуваха през Финикия и Самария и разказваха обръщането на езичниците; и причиняваха радост голема на всичките братя.
4 А като дойдоха в Ерусалим, приеха се от църквата и от апостолите и презвитерите, и известиха все що стори Бог чрез тех.
5 Но станаха некои от Фарисейската ерес които беха повервали, и казваха че требва да се обрезват езичниците, и да им се заръча да държат Моисеевия закон.
6 И събраха се апостолите и презвитерите да разгледат това нещо.
7 И след много разискване стана Петър и рече им: Мъже братие, вие знаете как Бог от първите дни избра между нас чрез моите уста да чуят езичниците словото на евангелието и да поверват.
8 И сърдцеведец Бог свидетелствува тем като им даде Духа Светаго както и нам;
9 и не направи никаква разлика между нас и тех като очисти сърцата им с верата.
10 Сега прочее защо изкушавате Бога, да налагате на учениците на шията хомот който нито отците ни нито ние можехме да носим?
11 Но ние верваме че с благодатта на Господа Исуса Христа ще се спасим както и те.
12 Тогава млъкна всичкото множество, и слушаха Варнава и Павла които разказваха колкото знамения и чудеса стори Бог чрез тех между езичниците.
13 И след техното замълчаване, отговори Яков и рече: Мъже братие, послушате мене:
14 Симеон изясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците да вземе от тех народ за своето име.
15 И с това са съгласни и пророческите словеса, както е писано:
16 «След това ще се върна и ще съградя падналата скиния Давидова, и развалините й ще съградя пак, и ще я изправя;
17 за да потърсят Господа другите человеци и всичките народи над които се нарече моето име, казва Господ който прави всичко това.»
18 От века са познати Богу всичките негови дела.
19 За това аз садя да не отеготяваме тези от езичниците които се обръщат КЪ Бога;
20 но да им пишем да се вардят от скверните жертви идолски, и от блудство, и от удавенина, и от кръв.
21 Защото Моисей от ветхо време по всичките градове има които да го проповедват: прочита се и всяка събота в съборищата.
22 Тогаз апостолите и презвитерите с всичката църква намериха за добро да изберат от тех си человеци, и да ги проводят в Антиохия с Павла и Варнава; а избраха Юда нарицаемаго Варсава и Сила, мъже отлични между братята;
23 и писаха им по тех така: От апостолите и презвитерите и братята поздравление до тези които са от езичниците братя в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме че некои като излезоха от нас смутиха ви с думи, и развращават душите ви, като ви казват да се обрезвате и да държите закона, а ние не сме им поръчали това;
25 ние като се събрахме единодушно видехме за добро да изберем мъже и да проводим до вас, наедно с любезните нам Варнава и Павла,
26 человеци които са предали душите си за името на Господа нашего Исуса Христа.
27 И така провождаме Юда и Сила да ви възвестят и те устно истото.
28 Защото се виде угодно Светому Духу и нам да ви не налагаме повече никоя тегота освен тези най-нуждните:
29 да се вардите от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд; от които като се пазите добре ще сторите: Здрави бъдете.
30 И така те проводени дойдоха в Антиохия, и като събраха множеството на верващите дадоха им писмото.
31 И те като го прочетоха зарадваха се за утешението.
32 А Юда и Сила, като беха и те пророци, с много думи увещаха братята и утвърдиха ги.
33 И от как преседеха там неколко време, оставиха ги братята с миром да се върнат при апостолите.
34 Но Сила виде за добро да поседи още там.
35 А Павел и Варнава се намерваха в Антиохия, и учеха и проповедваха словото Господне, наедно с мнозина други.
36 И след неколко дни рече Павел на Варнава: Да се върнем сега по всичките градове в които сме проповедвали словото Господне, и да нагледаме братята си как са.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана нарицаем Марка;
38 а Павел не намерваше за добро да вземат със себе си тогоз който се бе отлъчил от тех още от Памфилия и не отиде с тех на делото.
39 И тъй, стана разпра помежду им, така що отлъчиха се един от друг; и Варнава взе Марка та отплува в Кипър;
40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчен от братята на Божията благодат.
41 И заминуваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.