Atos 16:31+ - Bíblia Online

И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там некой ученик на име Тимотей, син на некоя си жена Еврейка повервала, а баща му бе Елин; 
който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония. 
И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обреза го, зарад Юдеите които беха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин. 
И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим. 
И така църквите се утвърдяваха във верата, и от ден на ден числото им се умножаваше. 
И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия, 
дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти. 
И като изминаха Мизия, слезоха в Троада. 
И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни. 
И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех. 
И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол, 
и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена; 
и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени. 
И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше. 
И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни. 
И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше. 
Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение. 
Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час. 
А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците. 
И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни, 
и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим. 
И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги. 
И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; 
който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. 
И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. 
И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. 
И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. 
Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. 
И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; 
и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася? 
А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти. 
И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му. 
И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички. 
И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога. 
И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци. 
И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром. 
Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат. 
И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се; 
и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града. 
А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха. 

Atos 17

И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там некой ученик на име Тимотей, син на некоя си жена Еврейка повервала, а баща му бе Елин; 
който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония. 
И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обреза го, зарад Юдеите които беха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин. 
И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим. 
И така църквите се утвърдяваха във верата, и от ден на ден числото им се умножаваше. 
И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия, 
дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти. 
И като изминаха Мизия, слезоха в Троада. 
И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни. 
И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех. 
И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол, 
и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена; 
и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени. 
И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше. 
И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни. 
И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше. 
Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение. 
Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час. 
А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците. 
И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни, 
и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим. 
И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги. 
И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; 
който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. 
И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. 
И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. 
И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. 
Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. 
И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; 
и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася? 
А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти. 
И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му. 
И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички. 
И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога. 
И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци. 
И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром. 
Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат. 
И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се; 
и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града. 
А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха. 

Atos 17