1 И подир пет дни слезе първосвещеникът Анания със старейшините и с некого си Тертила ритора, които представиха пред управителя жалба против Павла.
2 И като го повикаха, начна Тертил да го обвинява, и казваше: Понеже се поминваме в големо спокойствие чрез тебе, честити Феликсе, и понеже чрез твоето промишление биват благоустроения на този наш народ,
3 с всяко благодарение всегда и всекъде признателни сме ти.
4 Но да те не отегчавам повече, моля те да ни послушаш вкратце според твоята снизходителност.
5 Понеже намерихме тогози человека че е заразител, и подига метеж между всичките по вселенната Юдеи, още е и главатар на ереста Назарейска;
6 който се нае и храма да оскверни; когато и уловихме и по нашия закон поискахме да го съдим.
7 Но тисящникът Лисия дойде и с големо насилство го изтръгна из ръцете ни,
8 и повеле на обвинители му да дойдат пред тебе; от когото и ти като изпиташ ще можеш да узнаеш за всичко това за което го ние обвиняваме.
9 И Юдеите потвърдиха и казаха че това е така.
10 Тогаз Павел, като му кивна управителът да говори, отговори: Понеже те зная че от много години си съдия на този народ, по-на радо сърдце ще говоря за своето оправдание.
11 Защото можеш да се научиш че нема повече от дванадесет дни откак възлезох аз на поклонение в Ерусалим.
12 И нито са ме в храма намирали да се разговарям с некого или да размирявам народа, нито в съборищата, нито в града.
13 Нито могат да докажат това за което ме обвиняват сега.
14 А това ти изповедвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на отеческия наш Бог, като вервам всичко щото е писано в закона и пророците;
15 и имам и надежда на Бога, която и те сами приимат, че ще да бъде възкресение на мъртвите, на праведни и неправедни.
16 На това аз се старая да имам всекога непорочна съвест и пред Бога и пред человеците.
17 И след много години дойдох да сторя милостини на народа си и приношения.
18 А между това Юдеи некои си от Азия намериха ме очищен в храма, не с много народ, нито с мълва;
19 които ако имаха нещо върх мене требваше да се представят пред тебе и да ме обвинят.
20 Или те сами да рекат ако са намерили в мене некоя неправда когато предстанаха пред събора;
21 освен ако е за единия този глас що извиках като стоех между тех, че: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите вие днес.
22 Това като чу Феликс отложи съдбата им, понеже знаеше по-точно за това учение, и рече: Кога слезе тисящникът Лисия ще изпитам наздраво за разпрята ви.
23 И повеле стотнику да вардят Павла, и да има спокойствие, и да не възпират никого от познайниците му да му послужат или да дохождат при него.
24 След неколко дни дойде Феликс с жена си Друсилия, която беше Юдеанка, и прати та повика Павла, и слуша от него за верата в Христа Исуса.
25 И когато говореше той за правда и за въздържание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Сега си иди, и кога имам време ще те повикам пак.
26 А при това надееше се че ще му се дадат от Павла пари за да го пусне; за това и почестичко го викаше та приказваше с него.
27 Но след навършването на две години Феликса наследва Порций Фест; а Феликс понеже искаше да угоди на Юдеите, остави Павла в окови.