1 Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
2 И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се,
3 и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият.
4 Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там.
5 За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят.
6 И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла.
7 И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление.
9 Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене?
10 И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш.
11 Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря.
12 Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш.
13 И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14 И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови;
15 за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя;
16 на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.
17 И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека;
18 за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах;
19 но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив.
20 И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това.
21 Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря.
22 Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу.
23 И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла.
24 Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее.
25 Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя.
26 За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша.
27 Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него.