Atos 26 - Bíblia Online

И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си: 
Честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват, 
а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо. 
Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят. 
Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей. 
И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни, 
в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите. 
Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите? 
Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея; 
което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех. 
И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища. 
А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците, 
по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене. 
И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни. 
И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш. 
Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия, 
като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам, 
да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана КЪ Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените. 
За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение; 
но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат КЪ Бога, и да правят дела достойни на покаянието: 
За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият. 
Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде; 
сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците. 
И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост. 
А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум; 
защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл. 
Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш. 
И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин. 
А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови. 
И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех. 
И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови. 
И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря. 
Atos 27