Atos 27:25+ - Bíblia Online

И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов. 
И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун. 
И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят. 
И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни. 
И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град. 
Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него. 
И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон. 
И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей. 
Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел, 
и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни. 
Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи. 
И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват. 
И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит. 
Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон. 
И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни. 
И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията; 
която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така. 
И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара. 
И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща. 
И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение. 
А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета. 
Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът: 
защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ 
и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе. 
За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено. 
А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров. 
И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша. 
И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега. 
И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне. 
И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата, 
Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави. 
Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън. 
А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо. 
За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне. 
И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде. 
От това се ободриха всички та ядоха и те. 
И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души. 
И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето. 
И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно. 
И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега. 
Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните. 
И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне. 
Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо, 
а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата. 

Atos 28

И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов. 
И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун. 
И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят. 
И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни. 
И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град. 
Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него. 
И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон. 
И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей. 
Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел, 
и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни. 
Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи. 
И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват. 
И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит. 
Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон. 
И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни. 
И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията; 
която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така. 
И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара. 
И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща. 
И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение. 
А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета. 
Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът: 
защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ 
и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе. 
За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено. 
А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров. 
И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша. 
И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега. 
И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне. 
И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата, 
Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави. 
Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън. 
А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо. 
За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне. 
И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде. 
От това се ободриха всички та ядоха и те. 
И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души. 
И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето. 
И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно. 
И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега. 
Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните. 
И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне. 
Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо, 
а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата. 

Atos 28