1 И когато те говореха народу, дойдоха върх тех свещениците и войводата на храма и Садукеите,

2 които се жалуваха, защото учеха народа и проповедваха чрез Исуса възкресението от мъртвите.

3 И възложиха на тех ръце и туриха ги под стража за утрото, защото беше вече привечер.

4 А мнозина от тези които чуха словото поверваха; и числото на повервалите человеци стигна до пет хиляди.

5 И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците,

6 и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що беха от първосвещеническия род.

7 И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това?

8 Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви,

9 понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние КЪ человек немощен, чрез какво биде той изцелен;

10 да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав.

11 Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла.

12 И чрез никого другиго не бива спасение; защото нема под небето друго име да е дадено между человеците чрез което требва да се спасим.

13 А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумеха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса.

14 А като видеха изцеления человек че стои с тех немаха що да рекат на среща.

15 И от как им повелеха да излезат вън от съборището, посъветваха се помежду си

16 и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тех; и не можем да речем че не е станало.

17 Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.

18 И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово.

19 А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;

20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21 А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.

22 Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.

23 И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините.

24 А те като чуха възвисиха единодушно глас КЪ Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тех,

25 който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: «Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща?

26 Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов.»

27 Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев,

28 да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде.

29 И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение,

30 ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса.

31 И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповедваха словото Божие с дързновение.

32 А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.

33 И апостолите със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голема благодат бе над всички тех.

34 И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше.

36 Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин,

37 който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.