Atos 7:51+ - Bíblia Online

А първосвещеникът рече: Така ли е това? 
А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, 
и рече му: «Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа.» 
Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете. 
И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо. 
И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години. 
Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место. 
И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси. 
А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него, 
и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом. 
И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана. 
А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши; 
и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону. 
И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души. 
И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши; 
и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова. 
И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет 
докле настана друг цар който не знаеше Иосифа. 
Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи. 
В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом. 
А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син. 
И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом. 
И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви; 
И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина. 
И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха. 
И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: Человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате? 
А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас? 
Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина? 
Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове. 
И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина. 
А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа: 
«Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.» И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа. 
И рече му Господ: «Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е. 
Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. » 
Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител. 
Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в Червено море, и в пустинята четиридесет години. 
Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: «Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: » 
този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам; 
комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет 
когато рекоха на Аарона: «Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. » 
И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си. 
За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: «Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте? 
Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. » 
Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел; 
която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида; 
който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова. 
А Соломон му съгради дом. 
Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът: 
«Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка? 
Всичко това не направи ли го моята ръка? » 
Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие. 
Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,- 
вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте. 
А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него. 
А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога; 
и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина Человеческаго че стои отдесно на Бога. 
Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него. 
И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел. 
И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми. 
И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа. 
Atos 8