1 Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно.
2 Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;
3 но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете.
4 Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.
5 За това когато влезваше в света, казва: «Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело.
6 Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни.
7 Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже.»
8 По-горе бе рекъл: «Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни,» (които се приносят според закона;)
9 тогаз рече: «Ето, ида да сторя волята ти, о Боже.» Отнема първото да постанови второто.
10 С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път.
11 И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове;
12 но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога
13 та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му.
14 Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.
15 А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:
16 «Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,»
17 прилага, «И греховете им и беззаконията им нема вече да помена.»
18 А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех.
19 И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,
20 през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода:
23 нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;
24 и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25 да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26 Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.
28 Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:
29 за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!
30 Защото знаем тогози който е рекъл: «Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя,» казва Господ; и пак: «Господ ще съди своя народ.»
31 Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго.
32 Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания,
33 кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.
34 Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.
35 И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние.
36 Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.
37 Защото още твърде малко време и «ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави.»
38 «А праведният от верата ще живее;» и «ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми.»
39 Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата.