1 За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповедване, Исуса Христа;

2 който бе верен на тогози който го постави, както и Моисей във всичкия негов дом.

3 Понеже той се сподоби на по-голема слава от Моисеевата според колкото по-голема почест има от дома този който го е направил;

4 защото всеки дом се прави от некого си; а който е направил всичко е Бог.

5 И Моисей бе верен във всичкия му дом като слуга, в свидетелство на това което имаше да се говори;

6 а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата.

7 За това, както казва Дух Светий: «Днес, ако чуете неговия глас,

8 не ожесточавайте сърдцата си както във времето на преогорчението в деня на изкушението в пустинята,

9 дето ме изкусиха отците ви, изпитаха ме, и видеха делата ми четиридесет години;

10 за това, възнегодувах на онзи род, и рекох: Всекога заблуждават със сърдцето си; и те не познаха моите пътища;

11 така в гнева си се заклех че: Нема да влезат в моето упокоение,»

12 гледайте, братие, да не би да има в некого от вас сърдце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго;

13 но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха.

14 Защото ние станахме причастници на Христа ако удържим до край твърдо началото на уверението;

15 когато се казва: «Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;»

16 защото некои си като чуха преогорчиха го, но не всички които излезоха из Египет чрез Моисея.

17 А на кои негодува четиридесет години? Не на тези ли които съгрешиха и на които костите паднаха в пустинята?

18 На кои още се закле че нема да влезат в неговото упокоение? Не на тези ли които се не покоряваха?

19 И видим че не могоха да влезат заради неверието си.