1 Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене КЪ Бога да принося дарове и жертви за греховете,

2 такъв който може да има състрадание КЪ невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ;

3 и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете.

4 И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон.

5 Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: «Син мой си ти, аз днес те родих;»

6 както и на друго место казва: «Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;»

7 който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,

8 ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

9 и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,

10 наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков.

11 За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане.

12 Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна.

13 Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец;

14 а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.