1 Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,-
3 без баща, без майка, без родословие, и нема нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.
4 А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите.
5 И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови;
6 но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията.
7 А без всеко противоречие по-малкото се благославя от по-големото.
8 И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее.
9 И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама;
10 защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек.
11 И тъй, ако бе било съвършенството чрез Левитското свещенство, (защото народът под него прие закона;) каква нужда вече да се привдигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не казва по чина Ааронов?
12 Защото когато се променява свещенството, по нужда става променение и на закона.
13 Понеже този за когото се говори това принадлежи на друго племе, от което никой не е приближил до олтаря.
14 Понеже е явно че от племето Юдино произлезе Господ наш, за което племе Моисей нищо не говори за свещенство.
15 И още повече е явно, защото по подобие на Мелхиседека възстава друг свещеник,
16 който не бе по закон на плътска заповед, но по сила на безконечен живот;
17 защото свидетелствува и казва: «Ти си свещеник във веки по чина Мелхиседеков.»
18 Защото става унищожение на по-предната заповед поради нейната слабост и безполезност;
19 (понеже законът не доведе нищо в съвършенство;) а става само привождане на една по-добра надежда чрез която приближаваме при Бога.
20 И според колкото не е бивал свещеник без заклеване,
21 (защото те станаха свещеници без заклеване, а той със заклеване чрез тогози който му казва: «Закле се Господ и нема да се разкае: Ти си свещеник във веки по чинът Мелхиседеков,»)
22 толкоз на по-добър завет поручник стана Исус.
23 И наистина те са били мнозина свещеници, защото им възбраняваше смъртта да пребъдват в чина си;
24 но той, понеже пребъдва вечно, има свещенство което не прехожда на другиго;
25 за това и може съвсем да спасява тези които чрез него прихождат при Бога, понеже всекога живее да ходатайствува за тех.
26 Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата;
27 който нема всеки ден нужда, както първосвещениците, да принося жертва първо за своите си грехове, после за греховете на народът; защото еднъж стори това като принесе себе си.
28 Защото законът поставя първосвещениците человеци, които имат немощ; а словото на заклеването което е след закона постави Сина, който е съвършен във век.