1 А оглавлението в това което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник който седна отдесно на величествения престол на небесата,
2 служител на светилището и на истинната скиния която е Господ въздигнал, а не человек.
3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принося дарове и жертви; за това, нуждно е да има и той нещо което да приноси.
4 Понеже ако беше на земята не щеше нито да е свещеник, защото има свещеници които приносят даровете по закону,
5 които служат в образ и сенка на небесните, както бе открито Моисею когато щеше да направи скинията; защото «Гледай,» казва, «да направиш всичкото по образа който ти бе показан на гората.»
6 Но сега Христос улучи толкоз по превъзходно служене според колкото е и ходатай на по-добър завет който е узаконен на по-добри обещания.
7 Защото, ако беше онзи първият завет без недостатък, не би се искало место за втория.
8 Защото, като ги укорява, казва: «Ето, идат дни, казва Господ, и ще направя нов завет с дома Израилев и с дома Юдин;
9 не по завета който направих с отците им в деня когато ги хванах за ръка да ги изведа от земята Египетска; защото те не устояха в завета ми, и аз не радих за тех, казва Господ.
10 Защото този е заветът който ще завещая с дома Израилев след онези дни, казва Господ: Ще вложа моите закони в ума им, и ще ги напиша на сърдцата им, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ;
11 и нема да учи всеки ближният си и всеки брата си и да му казва: Познай Господа; защото те всички ще ме познаят от малък до голем;
12 защото ще бъда милостив на техните неправди, и греховете им и беззаконията им нема вече да помена.»
13 А като казва «нов,» овехти първия. А което овехтева и остарева, то е близу до унищожение.