1 И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно.
2 Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая.
3 А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих;
4 която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета;
5 и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно.
6 И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението;
7 а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове.
8 С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния,
9 която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше,
10 и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето.
11 А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа,
12 нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване.
13 Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта,
14 колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго!
15 И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.
16 Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя.
17 Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът.
18 За това, нито първият завет бе утвърден без кръв.
19 Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ,
20 и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.»
21 Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта.
22 И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива.
23 И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези.
24 Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас;
25 нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв,
26 (защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си.
27 И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд,
28 така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение.