1 Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влезва през вратата пастир е на овците.
3 Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда.
4 И когато изкара овците си вън ходи пред тех; и овците идат след него, защото знаят гласа му.
5 А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласа на чужденците не знаят.
6 Тази притча им рече Исус; но те не разумеха що бе това което им говореше.
7 Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците.
8 Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха.
9 Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.
10 Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно.
11 Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.
12 А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бега; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги.
13 А наемникът бега, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14 Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.
15 Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците.
16 И други овци имам, които не са от този двор, и тех требва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир.
17 За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.
18 Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.
19 И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи.
20 И мнозина от тех казваха: Бес има, и луд е: що го слушате?
21 Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бес да отваря очи на слепи?
22 И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше.
23 И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов.
24 Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно.
25 Отговори им Исус: Казах ви, и не вервате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене.
26 Но вие не вервате защото не сте от моите овци, както ви рекох.
27 Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене,
28 И аз им давам живот вечен; и нема да загинат във веки, и никой нема да ги грабне от ръката ми.
29 Отец ми който ми ги даде от всички е най-голем; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.
30 Аз и Отец едно сме.
31 Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият.
32 Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене?
33 Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог.
34 Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, «Аз рекох, Богове сте»?
35 Ако нарече богове онези, КЪ които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,)
36 на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм?
37 Ако не правя делата на Отца моего, не вервайте в мене:
38 но ако ги правя, в мене като не вервате вервайте в делата; за да познаете и да повервате че Отец е в мене и аз в него.
39 Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им,
40 и отиде пак отвъд Иордан, на местото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там.
41 И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше.
42 И там поверваха мнозина в него.