1 Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.
2 (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)
3 И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.
4 И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.
6 И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше.
7 Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.
8 Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?
9 Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет.
10 Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него.
11 Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.
12 Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.
13 Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.
14 Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре.
15 И заради вас, за да повервате, радвам се че не бех там; но да идем при него.
16 А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него.
17 И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба.
18 А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии;
19 и мнозина от Юдеите беха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20 И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи.
21 Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрел брат ми;
22 но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог.
23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден:
25 Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее.
26 и всеки който е жив и верва в мене, до века нема да умре. Верваш ли това?
27 Казва му: Ей, Господи, аз повервах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света.
28 И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика.
29 Тя щом чу стана скоро и отиде при него.
30 (Исус не бе дошел още в селото, но беше на местото дето го посрещна Марта).
31 А Юдеите които беха с нея в къщи и я утешаваха, като видеха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там.
32 И като дойде Мария там дето беше Исус та го виде, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, немаше да умре брат ми.
33 Исус като я виде че плаче, и тези що беха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути.
34 И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж.
35 Просълзи се Исус.
36 И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!
37 А некои от тех рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре?
38 Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик.
39 Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен.
40 Казва й Исус: Не ти ли казах че ако поверваш ще видиш славата Божия?
41 Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша;
42 и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да поверват че ти си ме проводил.
43 И това като рече, възгласи с голем глас: Лазаре, излез вън.
44 И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Тогаз мнозина от Юдеите които беха дошли при Мария и видеха това що стори Исус поверваха в него.
46 А некои от тех отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.
47 Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.
48 Ако го оставим така, всички ще поверват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и местото и народа ни.
49 А некой си от тех, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете;
50 нито размишлявате че е подобре нам да умре един человек за народа, а не да загине цел народ.
51 И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа,
52 и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии.
53 И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.
54 За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в местото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.
55 И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това место възлезоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си.
56 Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стоеха в храма: Как ви се струва? нема ли да дойде на праздника?
57 А беха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере некой де е да извести, за да го уловят.