1 И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет КЪ Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби
2 И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,)
3 Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива,
4 става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.
5 После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.
6 И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?
7 Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш.
8 Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене.
9 Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:
10 Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.
11 Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.
12 А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
13 Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.
14 И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.
15 Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.
16 Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил.
17 Това като знаете, блажени сте ако го правите.