1 И като заминваше, виде едного человека слеп от рождението си.
2 И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е слеп родил?
3 Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него.
4 Аз требва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи.
5 Докле съм в света виделина съм на света.
6 Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия,
7 и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал.
8 А съседите, и които го беха виждали от първо че беше слеп, казваха: Не е ли този който седеше на просеше?
9 Едни казваха: Той е: други, че: Прилича на него: той казваше: Аз съм.
10 И говореха му: Как ти се отвориха очите?
11 Отговори той и рече: Человек който се нарича Исус направи кал и помаза очите ми, и рече ми: Иди на къпалнята Силоам и омий се: а като отидох та се омих, прогледах.
12 Тогаз му рекоха: Де е той? Казва: Не зная.
13 Заведоха при Фарисеите тогоз който бе некога слеп.
14 А беше събота когато направи Исус калта и отвори очите му.
15 И пак го питаха и Фарисеите, как прогледа. И той им рече: Кал тури на очите ми, и омих се, и гледам.
16 И казваха некои от Фарисеите: Този человек не е от Бога, защото съботата не варди. Други казваха: Как може грешен человек да прави таквизи чудеса? И имаше раздор помежду им.
17 Казват пак на слепия: Ти що казваш за него понеже ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
18 А Юдеите не поверваха за него че е бил слеп и прогледнал докле не повикаха родителите на тогоз който бе прогледнал
19 та ги попитаха и рекоха: Този ли е син ви за когото вие казвахте че е слеп роден? А сега как види?
20 Отговориха им родителите му и рекоха: Знаем че този е син ни, и че слеп се роди;
21 а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си.
22 Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече беха се нагласили Юдеите, ако го изповеда некой че е Христос, да го отлъчат от съборището.
23 За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него.
24 И тъй, повикаха втори път человека който бе слеп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник.
25 А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бех слеп, а сега видя.
26 И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици?
28 А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е.
30 Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми.
31 А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е некой богочестив и прави волята му, него слуша.
32 А пак от века не се е чуло да е отворил некой си очи на слеп роден человек.
33 Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори.
34 Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън.
35 Чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти верваш ли в Сина Божия?
36 Отговори той и рече: Кой е той, Господи, да вервам в него?
37 Рече му Исус: И видел си го, и който приказва с тебе, той е.
38 А той рече: Вервам, Господи; и поклони му се.
39 И рече Исус: Аз за съда дойдох на този свет, да видят невидещите, а видещите да станат слепи.
40 И чуха това онези от Фарисеите които беха с него, и рекоха му: Да не сме и ние слепи?
41 Рече им Исус: Ако да бехте слепи, грех не бихте имали; но сега казвате че: Видим; и тъй, грехът ви остава.