Lucas 1:34-38+ - Bíblia Online

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития, 
както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото, 
виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле, 
за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван. 
В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше некой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета. 
Те и двамата беха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни. 
И немаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата беха заматорели във възрастта си. 
И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си, 
по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади. 
И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба. 
И яви му се ангел Господен стоещ от десно на кадилния олтар. 
И Захария като го виде, смути се и страх нападна на него. 
И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан. 
И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение. 
Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера нема да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си. 
И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви КЪ Господа технаго Бога. 
И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите КЪ чадата, и непокорните КЪ мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен. 
И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си. 
А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това. 
И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вера на думите ми, които ще се сбъдат на времето си. 
И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма. 
А когато излезе, не можеше да им продума, и разумеха че е видение видел в храма, и той им киваше, и оставаше нем. 
И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си. 
А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше: 
Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците. 
А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет, 
при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам. 
И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. 
А тя щом го виде смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление. 
И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога. 
И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС. 
Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида; 
И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край. 
И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная? 
И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече. 
И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше; 
защото нема у Бога невъзможно нещо. 
И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът. 
И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом КЪ планинската страна в град Юдов; 
И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет. 
И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго; 
и възгласи с глас голем и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба. 
И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего? 
Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. 
И блажена която е повервала, че ще се сбъде реченото й от Господа. 
И рече Мариам: Величае душата ми Господа, 
и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего 
Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове. 
Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име, 
и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят. 
Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им. 
Свали силните от престолите им, и въздигна смирените. 
Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни. 
Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си, 
(като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века. 
И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си. 
А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син. 
И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята КЪ нея милост, и радваха се с нея. 
И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария. 
И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан. 
И рекоха й че: Никой нема в рода ти който да се нарича с това име. 
И киваха на баща му как би искал той да го нарече. 
А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички. 
И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога. 
И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това. 
И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него. 
И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече: 
Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ, 
и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего, 
(както говори чрез устата на светите свои от века пророци,) 
освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат, 
да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет, 
клетвата с която се закле на отца ни Авраама, 
да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх, 
в светост и правда пред него през всичките дни на живота си. 
И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му; 
за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им, 
за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата, 
да осияе седещите в тъмнина и в сенка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир. 
А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля. 
Lucas 2