25 И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?

26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш?

27 И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.»

28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.

29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?

30 На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.

31 И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина.

32 Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина.

33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се,

34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.

35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.

36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?

37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.