10 И една събота поучаваше в едно от съборищата;

11 и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи.

12 Като я виде Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си.

13 И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога.

14 И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които требва да работите: в тех прочее идвайте и целете се, а не съботен ден.

15 Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява?

16 А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не требваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

17 И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противеха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.