Lucas 15:11-32 - Bíblia Online

Рече още: Некой си человек имаше двама синове; 
и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. 
И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. 
И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. 
И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. 
И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше. 
И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад! 
Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, 
и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. 
И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. 
Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 
И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, 
и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; 
защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят. 
А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване. 
И привика едного от слугите и питаше що е това. 
А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. 
И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. 
А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си; 
а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. 
А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е; 
а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се. 

Lucas 16

Рече още: Некой си человек имаше двама синове; 
и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. 
И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. 
И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. 
И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. 
И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше. 
И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад! 
Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, 
и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. 
И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. 
Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 
И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, 
и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; 
защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят. 
А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване. 
И привика едного от слугите и питаше що е това. 
А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. 
И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. 
А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си; 
а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. 
А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е; 
а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се. 

Lucas 16