20 И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.

21 Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

22 И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,

23 и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;