Lucas 18:1-8+ - Bíblia Online

Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват; 
и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше. 
Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми. 
И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, 
а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява. 
И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник: 
А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат КЪ него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех: 
Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син Человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята? 
И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча: 
Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. 
Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: 
Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. 
И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си КЪ небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. 
Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе. 
Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им. 
Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие. 
Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него. 
И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 
А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. 
Заповедите знаеш: «Да не направиш прелюбодеяние;» « Да не убиеш;» « Да не откраднеш;» «Да не лъжесвидетелствуваш;» «Почитай баща си и майка си.» 
А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. 
Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. 
А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. 
И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство! 
Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 
А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? 
А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно. 
А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. 
А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, 
и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен. 
И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина Человеческаго. 
Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, 
и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне. 
И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше. 
А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси. 
И като чу че народ минува, попита: Що е това? 
И казаха му че Исус Назарянин минува. 
Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! 
И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 
И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, 
и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. 
И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели. 
И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу. 
Lucas 19