13 И, ето, двама от тех в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило.
15 И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тех:
16 а очите им се удържаваха да го не познаят.
17 И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?
18 И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:
20 и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;
21 а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.
22 Но и некои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,
23 и, като не намерили телото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.
24 И некои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видеха.
25 И той им рече: О безумни и късни на сърце да вервате все що е речено от пророците!
26 не требваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си?
27 И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания.
28 И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.
29 И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тех.
30 И като седна с тех на трапезата, взе хлеба и благослови, и преломи и даваше им.
31 И тем се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тех.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?