1 И влезе пак на съборището, и там беше некой си человек който имаше ръката си изсъхнала.
2 И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят.
3 И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред.
4 И казва им: Простено ли е съботен ден да прави некой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха.
5 А като ги изгледа с гнев, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простре; и възстанови се ръката му здрава както другата.
6 И щом излезнаха Фарисеите, тутакси съвет сториха с Иродианите против него, как да го погубят.
7 А Исус тръгна с учениците си КЪ морето; и отидоха след него много множество от Галилея и от Юдея,
8 и от Ерусалим, и от Идумея, и из отвъд Иордан. И из около Тир и Сидон, много множество, като беха чули колко чудеса правеше, дойдоха при него.
9 И рече на учениците си да го очаква една ладия поради народа, за да го не притесняват.
10 Защото изцели мнозина, така щото онези които имаха болести нападаха на него, за да се допрат до него.
11 И нечистите духове, когато го виждаха, припадаха му и викаха: Ти си Син Божий.
12 И много им запрещаваше, да го не изявяват.
13 И възлезе на гората, и призова онези които искаше той; и отидоха при него.
14 И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповедват;
15 и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете;
16 И приложи на Симона име Петър;
17 и Якова Зеведеева, и Иоана брата Яковова, и приложи им имена Воанергес, то ест, Синове на Гърма:
18 и Андрея, и Филипа, и Вартоломея, и Матея, и Тома, и Якова Алфеева, и Тадея, и Симона Кананита;
19 и Юда Искариотскаго, който го и предаде.
20 И идват в един дом, и събира се пак много народ, така щото те не можаха нито хлеб да ядат.
21 И като чуха своите му, излезоха да го уловят; защото казваха, че не е на себе си.
22 И книжниците, които беха слезнали от Ерусалим казваха че има Веелзевула, и че с началника на бесовете изпъжда бесовете.
23 И като ги призова, говореше им с притчи: Как може Сатана да изпъжда Сатана?
24 И ако едно царство се раздели против себе си, онова царство не може да устои.
25 И ако дом се раздели против себе си, този дом не може да устои.
26 И ако Сатана се е повдигнал против себе си и се е разделил, не може да устои, но дошло му е свършването.
27 Никой не може да разграби покъщнината на силния кога влезе в къщата му, ако първом не върже силния, и тогаз ще разграби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на синовете человечески ще им се простят, и хулите колкото че възхулят.
29 но който възхули на Духа Светаго нема прошка във веки, но повинен е на вечно осъждане.
30 Това рече той, защото казваха: Има дух нечист.
31 Идват прочее братята му и майка му, и като стоеха вън проводиха до него и викаха го.
32 И седеше народът около него; и рекоха му: Ето майка ти и братята ти вън искат те.
33 И отвеща им и рече: Коя е майка ми? или кои са братята ми?
34 И като изгледа тези, които седеха около него, казва: Ето майка ми и братята ми!
35 Защото който прави волята Божия, той е брат мой, и сестра моя и майка.