Mateus 13:58+ - Bíblia Online

В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето. 
И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега. 
И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее; 
и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го. 
А друго падна на каменити места, дето немаше много пръст; и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя; 
а като изгрея слънцето, припламна, и понеже немаше корен, изсъхна. 
Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го. 
Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. 
Който има уши да слуша нека слуша. 
И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи? 
А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тем не е дадено. 
Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който нема, и каквото има ще му се отнеме. 
За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумеват. 
И изпълнява се на тех пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите: 
Защото задебеле сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля. 
А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят. 
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видеха, и да чуят което вие чуете, и не чуха. 
Вий прочее чуйте притчата на сеятеля. 
На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумева, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. 
А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; 
корен обаче в себе си нема, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. 
А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива. 
А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет. 
Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си; 
но като спеха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде. 
И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите. 
А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите? 
А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим? 
А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата. 
Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми. 
Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си; 
което наистина е помалко от всичките семена; но когато порасте, най големо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му. 
Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото. 
Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше. 
за да се изпълни реченото от пророка, който казва: «Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира.» 
Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. 
А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син Человечески; 
нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго. 
враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите. 
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век. 
Ще проводи Син Человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие; 
и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 
Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша. 
Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива. 
Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери; 
който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го. 
Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби; 
който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. 
Така ще бъде в скончанието на века; ще излезат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните, 
и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 
Казва им Исус: Разумехте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи. 
А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто. 
И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там. 
И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили? 
Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда? 
И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това? 
И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Нема пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си. 
И не стори там много сили заради неверството им. 
Mateus 14