1 Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и Фарисеи и казваха:
2 Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? понеже не си мият ръцете, когато ядат хлеб.
3 А той отговори и рече им: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 Защото Бог заповеда и рече: «Почитай баща си и майка си»; и, «Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.»
5 Но вие казвате: Който рече на баща или на майка: Дар е каквото би да се ползуваш от мене, доста е:
6 той може и да не почита баща си или майка си. И развалихте Божията заповед за вашето предание.
7 Лицемери! добре пророкува Исаия за вас и казва:
8 Тези люде се приближават при мене с устата си, и с устните си ме почита, а сърцето им далеч отстои от мене.
9 Но напразно ме почитат, като учат учения заповеди человечески.
10 И като призова народът, рече им: Слушайте и разумейте:
11 не осквернява человека което влезва в уста, но което излезва из уста, то осквернява человека.
12 Тогаз пристъпиха учениците му и рекоха му: Знаеш ли че Фарисеите като чуха тази дума съблазниха се?
13 А той отговори и каза; Всеко растение, което не е насадил Отец мой небесен, ще се изкорени.
14 Оставете ги: те са слепи водители на слепи; а слепец слепца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Отговори Петър и рече му: Изтълкувай ни тази притча.
16 А Исус им рече: Още ли сте и вие без разум?
17 Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, сместя се в търбуха и в захода се изхвърля?
18 А което излезва из устата, излезва из сърцето, и то осквернява человека.
19 Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули.
20 Тези неща са които оскверняват человека; а да яде некой с немити ръце не осквернява человека.
21 И като излезе от там Исус, отиде къде Тирските и Сидонските страни.
22 И ето жена Хананейка, която бе излезла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бес.
23 А той ни реч не и отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас.
24 А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми.
26 А той отговори и рече: Не е добро да вземе некой хлеба от децата и да го хвърли на псетата.
27 А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голема е твоята вера; нека ти бъде както искаш. И оздраве дъщеря й от онзи час.
29 И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там.
30 И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели:
31 Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.
32 А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят.
33 И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлебове, щото да наситим толкоз народ?
34 И казва им Исус: Колко хлебове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици.
35 И повеле на народа да наседат на земята.
36 И като взе седемте хлеба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа.
37 И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни.
38 А онези които ядоха беха четири хиляди мъже освен жени и деца.
39 А като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в пределите Магдалински.