1 Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си.

3 И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни,

4 и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде.

6 А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни?

7 Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете.

8 Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите.

9 И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз.

11 И като го взеха, роптаеха на стопанина,

12 и казваха: Че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека.

13 А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз?

14 Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе.

15 Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ?

16 Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.