1 Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излезоха да посрещнат младоженеца.
2 А от тех пет беха разумни, и пет безумни.
3 Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло.
4 Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си.
5 И като се бавеше младоженецът, додрема се на всичките и спеха.
6 А посред нощ стана вик: Ето младоженецът иде! излезвайте да го посрещнете!
7 Тогаз се раздигнаха всички онези девици, и украсиха светилниците си.
8 А безумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угаснуват.
9 А разумните отговориха и казаха: Да не би че не стигне и за нас и за вас; но по добре идете при продавачите, и купете си.
10 А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът, и готовите влезоха с него на сватбата, и затвориха се вратата.
11 А после дохождат и другите девици, и казват: Господи, Господи! отвори ни.
12 А той отвръща и рече: Истина ви казвам, не ви познавам.
13 И тъй бъдете будни, защото не знаете деня, ни часа, в който Син Человечески ще дойде.
14 Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си.
15 И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна.
16 А този който взе петте таланта, отиде да работи с тех, и направи други пет таланта.
17 Такожде и този който взе двата, спечели и той други два.
18 А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си.
19 След много време идва господарът на тези слуги , и вижда счет с тех.
20 И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях.
21 И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си.
22 Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тех.
23 Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.
24 Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал;
25 и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си.
26 А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал:
27 Като е тъй требваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва.
28 Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта.
29 Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който нема, и това което има ще се вземе от него.
30 И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31 А кога дойде Син Человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си.
32 И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъча овците от козите;
33 и ще постави овците от десната си страна, а козите от левата.
34 Тогава Царят ще рече на тези които са от десната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира;
35 защото огладнех, и дадохте ми да ям; ожеднех, и напоихте ме; странен бех, и прибрахте ме;
36 гол бех, и облекохте ме, болен бех, и посетихте ме, в тъмница бех, и дойдохте при мене.
37 Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видехме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме?
38 Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облекохме?
39 И кога болен или в тъмница те видехме, и дойдохме при тебе?
40 И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.
41 Тогаз ще рече и на тези които са от левата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови;
42 защото огладнех, и не ми дадохте да ям; ожеднех и не ме напоихте;
43 странен бех, и не ме прибрахте, гол бех, и не ме облекохте; болен и в тъмница бех, и не ме посетихте.
44 Тогаз ще му отговарят и те и ще рекат: Господи, кога те видехме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме?
45 Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам, колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили.
46 И ще отидат те във вечна мъка; а праведните в живот вечен.