1 И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си:

2 Знаете че след два ни ще бъде Пасха, и Син Человечески ще бъде предаден на разпятие.

3 Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа,

4 и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият;

5 но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа.

6 А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго,

7 пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата.

8 А учениците му, като видеха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба?

9 Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите.

10 Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене.

11 Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всякога немате.

12 Защото тя като възлия това миро на телото ми, стори го за погребението ми.

13 Истина ви казвам: Дето и да се проповеда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори.

14 Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците,

15 и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници.

16 И от тогаз търсеше благовремие да го предаде.

17 И в първия ден на праздника на безквасните хлебове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата?

18 И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си.

19 И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата.

20 И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте.

21 И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.

22 И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тех да му казват: Да не би да съм аз, Господи?

23 А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде.

24 Син Человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син Человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил.

25 И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.

26 И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое.

27 И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;

28 защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.