1 Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак немате заплата при Отца вашего който е на небеса.
2 И тъй, кога правиш милостиня, не треби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си.
3 А ти кога правиш милостиня, да не узнае левата ти ръка, що прави десницата ти;
4 за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.
5 И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си.
6 А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.
7 А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани.
8 И тъй, не се уподобявайте на тех; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите.
9 А вий така се молете: Отче наш, който си на небеса, да се свети името твое;
10 да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята;
11 хлеба наш насъщний дай нам днес;
12 и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници;
13 и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин.
14 Защото ако простите вий на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесний;
15 ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш нема да ви прости съгрешенията ваши.
16 А кога постите, не бивайте, както лицемерите, намръщени; защото помрачават лицата си за да се явят на человеците че постят; истина ви казвам, че те вече си приимат заплатата.
17 А ти, кога постиш, помажи главата си, и лицето си омий;
18 Да се не покажеш пред человеците че постиш, но Отцу твоему който е в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.
19 Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат;
20 Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат;
21 защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22 Светило на телото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тело светло ще бъде.
23 ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тело тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е?
24 Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону.
25 Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за телото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по драгоценен от храната, и телото от облеклото?
26 Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тех?
27 И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си?
28 И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат,
29 но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях.
30 И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
31 И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем?
32 (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това.
33 Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи.
34 За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.