1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово.
2 Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика КЪ Бога против Израиля и казва:
3 «Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат.»
4 Но що му отговаря божественият ответ? «Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили колено пред Ваала.»
5 Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта.
6 Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело.
7 И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепеха,
8 (както е писано: «Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,») даже до днес.
9 И Давид казва: «Трапезата им да бъде за тех примка и уловка и съблазън и въздаяние;
10 да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби.»
11 И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез техното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тех ревнование.
12 И ако техното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече техната пълнота!
13 Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя,
14 дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася некои от тех.
15 Защото ако че техното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите?
16 И ако са начатките свети, то и целото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети.
17 Ако ли са некои ветви отрезани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тех, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината,
18 не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе.
19 Но ще речеш: Отрезаха се ветвите да се присадя аз.
20 Добре, за неверството им отрезаха се, а ти за верата си стоиш; не високоумствувай, но бой се.
21 Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе.
22 Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен.
23 И те пак ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади.
24 Понеже ако ти, отсечен от естествената дива маслина, и против естеството, си присаден на питомна маслина, колко повече те естествените ще се присадят на своята си маслина!
25 Защото, братие, не искам да не знаете тази тайна, за да не имате себе си че сте мъдри, че ослепеване частно стана в Израил докат влезе пълното число на езичниците;
26 И така всичкий Израил ще се спаси, както е писано: «Ще дойде от Сион Избавител, и ще отвърне нечестията от Якова.
27 И този е заветът от мене КЪ тех,» «Когато отнема греховете им.»
28 По евангелието те са неприятели за вас, а по избранието, възлюблени Богу заради отците.
29 Защото дарованията и призванието Божие не приимат разкаяние.
30 Защото както и вие бехте некога си непокорни Богу, но сега чрез техното непокорство сте помилвани,
31 Така и те сега биха непокорни, та чрез вашето помилване да бъдат помилвани и те;
32 защото Бог затвори всичките в непокорство та всичките да помилва.
33 О колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! Колко са непостижими неговите съдби, и неизследвани пътищата му!
34 Защото: «Кой е познал умът Господен? Или кой е бил нему съветник?»
35 Или, «Кой му е дал от по-напред нещо, та да му бъде въздаяние за него?»
36 Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.