A Ceia do Senhor
16 Чашата на благословението която благославяме не е ли причастие на кръвта Христова? Хлебът когото преломяваме не е ли причастие на Христовото тело?
17 Защото един хлеб, едно тело сме ние мнозината; понеже всинца от единия хлеб се причащаваме.
18 И когато седеха на трапезата и ядеха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене.
19 А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз?
20 А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото.
21 Син Человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син Человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.
2 И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,)
3 Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива,
4 става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.
5 После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.
21 Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
22 Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори?
23 А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.
24 Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори.
25 А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е?
26 Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго.
27 И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро.
28 А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече;
29 защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите.
30 И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ.
20 Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.
53 А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си.
54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие.
56 Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него.
57 Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене.
22 И когато ядеха взе Исус хлеб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое.
23 И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички.
24 И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива:
25 истина ви казвам че нема вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие.
14 И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него.
15 И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си;
16 защото ви казвам че нема да ям вече от нея, докле се не изпълни в царството Божие.
7 И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ.
26 И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое.
27 И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;
28 защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.
29 И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.
30 И като изпеха песен, излезоха на гората Елеонска.
4 И тъй, братие мои, колкото за закона и вие умрехте чрез телото Христово, за да се съчетаете с другиго, който е възкръснал от мъртвите, да принесем плод Богу.
5 Защото когато бехме в плътта, страстите на греховете които се показваха чрез закона действуваха в нашите удове за да принесем плод на смъртта.
6 Сега обаче, като умрехме КЪ оногози който ни държеше, освободихме се от закона; за да работим Богу по новия дух, а не по ветхата буква.
26 Защото всеки път когато ядете този хлеб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.
51 Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.
17 И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие.
19 И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание.
20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.
33 За това, братие мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг:
34 ако ли е некой гладен, да яде у дома си, за да се не събирате за осъждане. А за друго що остава, когато дойда ще наредя.
15 И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.
16 Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя.
17 Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът.
27 Така щото който яде този хлеб или пие чашата Господня недостойно повинен ще бъде на телото и кръвта Господня.
28 Но да изпитва человек себе си, и така да яде от хлеба и да пие от чашата;
29 защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си като не отличава телото Господне.
30 От това има из помежду ви мнозина немощни и болни, а доста и умират.
23 Защото аз от Господа приех това което ви и предадох, че Господ Исус през нощта на предаването му взе хлеб,
24 и като благодари преломи, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое което за вас се ломи; това правете за мое възпоминание.
25 Така и чашата след вечерянето взе, и рече: Тая чаша е новий завет в моята кръв: това правете, всеки път когато пиете, за мое възпоминание.
26 Защото всеки път когато ядете този хлеб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.
27 Така щото който яде този хлеб или пие чашата Господня недостойно повинен ще бъде на телото и кръвта Господня.
28 Но да изпитва человек себе си, и така да яде от хлеба и да пие от чашата;
29 защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си като не отличава телото Господне.
30 От това има из помежду ви мнозина немощни и болни, а доста и умират.
19 И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание.
20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.
23 Защото аз от Господа приех това което ви и предадох, че Господ Исус през нощта на предаването му взе хлеб,
24 и като благодари преломи, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое което за вас се ломи; това правете за мое възпоминание.
25 Така и чашата след вечерянето взе, и рече: Тая чаша е новий завет в моята кръв: това правете, всеки път когато пиете, за мое възпоминание.
26 Защото всеки път когато ядете този хлеб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.
26 И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое.
27 И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;
28 защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.
29 И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.
7 Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата.
8 И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата.
9 А те му рекоха: Де искаш да приготвим?
10 А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе,
11 и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
12 И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе.
13 И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.
14 И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него.
21 Не можете да пиете чашата Господня и чашата бесовска: не можете да сте причастници на трапезата Господня и на трапезата бесовска.
20 И тъй, събирането ви наедно не е че ядете Господня вечеря;
21 защото на яденето всеки бърза да взема своята си вечеря преди другиго; и един остава гладен, а другий се напива.
22 Къщи ли немате да ядете и да пиете? или църквата Божия презирате, и посрамяте тези които немат нищо? Какво да ви река? Да ви захвалям ли за това? Не ви захвалям.
5 Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението;
6 като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне телото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха.
7 Защото който е умрел свободен е от греха.
8 Ако ли сме умрели с Христа, верваме че ще и да живеем с него;
9 когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече нема власт над него.
10 Защото, това дето умре той, умре веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога.