26 А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.
27 А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?
30 И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
31 И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем?
8 Всекак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние;
9 гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме.
35 Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?
36 (както е писано: «За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,»)
37 но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил.
38 Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото,
39 нито височина, нито дълбочина, ни друго некое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего.
6 И жената побегна в пустинята, дето имаше приготвено от Бога место да я хранят там тисяща и двеста и шестдесет дни.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всека сила вражия; и нищо нема да ви повреди.