7 И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.
8 Всекак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние;
9 гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме.
10 Всекога носим на телото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на телото ни и животът Исусов.
11 Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът.
15 Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче.
17 За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.
28 И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла.
13 Всичко мога чрез Христа който ме укрепява.
12 Защото ако се появи от по-напред у некого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото нема.
7 и всека ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас.
16 За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява.
7 Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие.
33 Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.
24 и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25 да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
6 в което се радвате, ако и да скърбите сега малко (ако е потребно) в различни напасти,
13 Бъдете бодри, стойте във верата, бъдете мъжествени, крепки бъдете.
17 Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава;
28 Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя.
27 Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава.
17 И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци.
18 И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го.
11 За това, утешавайте се един друг, и назидавайте един другиго, както и правите.
5 Да не е сребролюбиво поведението ви; доволствувайте се с каквото имате, защото той рече: «Нема да те оставя, нито да те забравя;»
6 така щото ние с дързновение да казваме: «Господ ми е помощник, и нема да се убоя какво ще ми стори человек.»
13 И кой ще ви стори зло ако бъдете подражатели на доброто?
14 Но ако и да страдате за правдата блажени сте, а «от техния страх не бойте се нито се смущавайте.»
38 И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът.
6 като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов;
6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога;
7 но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.
18 В любовта страх нема, но съвършената любов пропъжда вън страха; защото страхът има мъка, и който се страхува не е съвършен в любовта.
5 А Бог на търпението и на утешението дано ви даде единомислие помежду ви по Христа Исуса,
11 защото желая да ви видя, за да ви предам духовно некое дарование за утвърдение ваше;
12 а то е да се утеша взаимно между вас чрез общата вера ваша и моя.
11 За това, утешавайте се един друг, и назидавайте един другиго, както и правите.
33 Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.
58 И тъй, възлюблени мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всекога в делото Господне, понеже знаете че трудът ви не ще да бъде празден в Господа.
27 Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава.
11 И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни.
12 Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце.
13 Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас.
14 Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрел един за всичките, то всичките са умрели;
15 и умре за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрел и възкръснал за тех.
16 За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.
17 За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.
18 А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;
19 сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.
21 Защото тогоз който грех не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.
2 Но всеки от нас да угодява на ближния си в доброто за назидание.
3 Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение,
4 който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.
13 Бъдете бодри, стойте във верата, бъдете мъжествени, крепки бъдете.
31 И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от КЪ нас, кой ще бъде против нас?