7 И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.
8 Всекак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние;
9 гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме.
10 Всекога носим на телото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на телото ни и животът Исусов.
11 Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът.
15 Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче.
17 За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.
28 И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла.
7 и всека ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас.
12 Защото ако се появи от по-напред у некого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото нема.
13 Всичко мога чрез Христа който ме укрепява.
7 Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие.
28 Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя.
17 И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци.
18 И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го.
5 Да не е сребролюбиво поведението ви; доволствувайте се с каквото имате, защото той рече: «Нема да те оставя, нито да те забравя;»
6 така щото ние с дързновение да казваме: «Господ ми е помощник, и нема да се убоя какво ще ми стори человек.»
13 И кой ще ви стори зло ако бъдете подражатели на доброто?
14 Но ако и да страдате за правдата блажени сте, а «от техния страх не бойте се нито се смущавайте.»
11 защото желая да ви видя, за да ви предам духовно некое дарование за утвърдение ваше;
12 а то е да се утеша взаимно между вас чрез общата вера ваша и моя.
58 И тъй, възлюблени мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всекога в делото Господне, понеже знаете че трудът ви не ще да бъде празден в Господа.
16 За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява.
33 Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.
33 Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.
24 и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25 да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
6 в което се радвате, ако и да скърбите сега малко (ако е потребно) в различни напасти,
13 Бъдете бодри, стойте във верата, бъдете мъжествени, крепки бъдете.
13 Бъдете бодри, стойте във верата, бъдете мъжествени, крепки бъдете.
17 Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава;
27 Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава.
27 Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава.
11 За това, утешавайте се един друг, и назидавайте един другиго, както и правите.
11 За това, утешавайте се един друг, и назидавайте един другиго, както и правите.
11 И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни.
12 Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце.
13 Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас.
14 Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрел един за всичките, то всичките са умрели;
15 и умре за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрел и възкръснал за тех.
16 За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.
17 За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.
18 А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;
19 сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.
21 Защото тогоз който грех не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.
38 И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът.
6 като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов;
6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога;
7 но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.
3 Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение,
4 който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.
5 А Бог на търпението и на утешението дано ви даде единомислие помежду ви по Христа Исуса,
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.
18 В любовта страх нема, но съвършената любов пропъжда вън страха; защото страхът има мъка, и който се страхува не е съвършен в любовта.
2 Но всеки от нас да угодява на ближния си в доброто за назидание.
31 И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от КЪ нас, кой ще бъде против нас?