Milagres de Jesus

27 И казвам ви истина: Има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

28 И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли.

29 И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.

30 И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те беха Моисей и Илия,

31 които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим.

38 И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много.

39 И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи.

40 И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето.

41 И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани.

42 И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.

27 И когато си отиваше Исус от там, вървеха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов.

28 И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вервате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи.

29 Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по верата ваша.

30 И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой.

31 А те като излезоха, прославиха го по всичката онази земя.

12 И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като виде Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш.

13 А той простре ръка та се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него.

3 И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима.

4 И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

5 А Исус виде верата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.

6 А имаше некои от книжниците там, които седеха, и размишляваха в сърцата си:

7 Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?

8 И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?

9 Кое е по лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?

10 Но за да познаете че власт има Син Человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения: )

11 Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.

12 И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.

32 А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят.

33 И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлебове, щото да наситим толкоз народ?

34 И казва им Исус: Колко хлебове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици.

35 И повеле на народа да наседат на земята.

36 И като взе седемте хлеба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа.

37 И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни.

38 А онези които ядоха беха четири хиляди мъже освен жени и деца.

11 Вие обаче казвате: Ако человек каже на баща си или на майка си,: Корван е (сиреч дар,) каквото би се ползувал ти от мене, доста е;

12 и не го оставяте вече да стори нищо на баща си или на майка си;

13 и тъй, разваляте словото Божие поради вашето предание, което сте предали; и струвате подобни таквизи много.

14 И призова всичкия народ, и казваше им: Слушайте ме всинца, и разумевайте.

15 Нема нищо извън человека що влезва в него което може да го оскверни; но което излезва из него, то е което осквернява человека.

30 А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея.

31 И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им.

2 И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

3 Тогаз Исус простре ръката си, допре се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата.

4 И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тем.

1 И като свърши всичките свои думи КЪ народа който го слушаше, влезе в Капернаум.

2 А на некого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране.

3 И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му.

4 И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това;

5 защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище.

6 А Исус вървеше с тех; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив;

7 (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя.

9 Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вера.

10 И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.

1 И на третия ден стана сватба в Кана Галилейска; и майката Исусова беше там.

2 А призваха и Исуса и учениците негови на сватбата.

3 И понеже се свърши виното, казва майка му на Исуса: Вино немат.

4 Казва й Исус: Що имаш ти с мене, жено? часът ми още не е дошел.

5 Казва майка му на слугите: Каквото ви рече, сторете.

6 И имаше там шест каменни кюпове сложени по обичай на очищението Юдейско, и побираха всеки две или три ведра.

7 Казва им Исус: Напълнете кюповете с вода. И напълниха ги до горе.

8 И казва им: Налейте сега та подайте на председателя на трапезата; и подадоха.

9 И щом вкуси председателът на трапезата от водата претворената във вино, и не знаеше от къде е, (но слугите които беха налели водата знаеха,) повика младоженеца,

10 и казва му: Всеки человек първом доброто вино слага, и като се понапият, тогаз по-долното; ти си задържал доброто вино до сега.

11 Това начало на чудесата направи Исус в Кана Галилейска, и яви славата си; и поверваха в него учениците му.

15 А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е местото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене.

16 А Исус им рече: Не им требва да идат; дайте им вие да ядат.

17 А те му казват: Немаме тука освен пет хлеба и две риби.

18 А той рече: Донесете ми ги тука.

19 И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлебовете на учениците, а учениците на народа.

20 И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни.

21 А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата.

24 А когато си отидоха проводените от Иона, начена да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветър разлюлявана?

25 Но какво излезохте да видите? человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са.

26 Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк.

27 Този е за когото е писано: «Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе.»

28 Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него.

29 И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново.

30 А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него.

35 И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Местото е пусто, и късно е вече:

36 разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хлеб; защото немат що да ядат.

37 А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хлеб и да им дадем да ядат?

38 А той им казва: Колко хлеба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби.

39 И повеле им да турят всичките да наседат по зелената трева на трапези на трапези.

40 И наседаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет.

41 И като взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлебовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките.

42 И ядоха всички и наситиха се.

43 И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите.

44 А онези които ядоха хлебовете беха около пет хиляди мъже.

19 И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.

20 Но той им казва: Аз съм: не бойте се!

21 Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.

1 И една събота когато дойде той в къщата на некого си началника на Фарисеите да яде хлеб, те имаха очите си на него.

2 И, ето, имаше пред него некой си человек красничав.

3 И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели некой в събота?

4 А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го.

21 И като излезе от там Исус, отиде къде Тирските и Сидонските страни.

22 И ето жена Хананейка, която бе излезла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бес.

23 А той ни реч не и отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас.

24 А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом.

25 А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми.

26 А той отговори и рече: Не е добро да вземе некой хлеба от децата и да го хвърли на псетата.

27 А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им.

28 Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голема е твоята вера; нека ти бъде както искаш. И оздраве дъщеря й от онзи час.

24 И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие.

25 Защото като чу за него некоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му.

26 А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й.

27 А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе некой хлеба от чадата, и да го хвърли на псетата.

28 А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата.

29 И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти.

30 И като отиде у дома си, намери че бесът бе излезъл, и дъщеря й легнала на постелката.

22 И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха.

23 И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха.

24 И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина.

25 И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат?

31 И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде КЪ морето Галилейско, между пределите Декаполски.

32 И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него.

33 И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика.

34 И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се.

35 И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто.

36 И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповедваха;

37 и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.

27 И щом излезе на земята, срещна го от града некой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата.

28 И като виде Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голем рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи;

29 защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.)

30 И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влезоха в него.

31 И молеха го да им не повелее да идат в бездната.

32 А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влезат в тех; и дозволи им.

33 И като излезнаха бесовете от человека, влезоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави.

34 А свинопасците като видеха това що стана побегнаха, и отидоха та известиха в града и в селата.

35 И излезоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото беха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се.

22 И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му;

23 И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.

24 И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.

1 Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадското море, и яви им се така:

2 там беха наедно Симон Петър и Тома нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Зеведееви, и други двамина от учениците негови.

3 Казва им Симон Петър: Аз ще отида да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излезоха и възлезоха завчас на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо.

4 И като се разсъвна вече застана Исус на брега; но учениците не познаваха че е той Исус.

5 Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не.

6 А той им рече: Хвърлете мрежата отдесно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата.

7 Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето.

8 А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не беха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата.

9 И като излезоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хлеб.

10 Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега.

11 Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като беха мрежата се не съдра.

22 И идва във Витсаида: и довождат му едного слеп и примолюват му се да се прикосне до него.

23 И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо.

24 И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят.

25 После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и виде всичките чисто.

26 И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито некому в селото да кажеш това.

29 И като излезваха от Иерихон, последваха го народ много.

30 И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.

31 А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.

32 И спре се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя?

33 Казват му: Господи, да се отворят очите ни.

34 А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.

6 И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха.

7 И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.

8 Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.

9 Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?

10 И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.

43 И жена некоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого,

44 приближи се изотзад, та се допре до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й.

45 И рече Исус: Кой е що се допре до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които беха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допре до мене?

46 Но Исус рече: Некой се допре до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене.

47 И като виде жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допре до него, и как на часа оздраве.

48 А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром.

10 И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери некой в събота?

11 И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади?

12 А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави некой добро съботен ден.

13 Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простре я, и стана здрава както другата.

12 И на утринта, когато излезоха из Витания, огладне.

13 И като виде издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините.

14 И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.

23 И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика,

24 и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий.

25 И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него.

26 И нечистият дух, като го покъса, извика с голем глас и излезе от него.

14 И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек некой та коленичи пред него и казваше:

15 Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата.

16 И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят.

17 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука.

18 И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздраве момчето от онзи час.

38 И ето, человек некой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.

39 И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.

40 И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.

41 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.

42 И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.

43 И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:

2 И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като виде Исус техната вера, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти.

3 И ето, некои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува.

4 А Исус като виде помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си?

5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи?

6 Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому: ) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си.

7 И той стана и отиде у дома си.

20 И сутринта когато минуваха, видеха смоковницата изсъхнала от корен.

21 И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала.

22 А Исус отговори и казва им: Имайте вера в Бога.

23 Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл.

24 За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вервайте че ще получите, и ще ви бъде.

25 И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения.

24 А когато дойдоха в Капернаум, пристъпиха при Петър тези които береха данта по две драхми за храма, и рекоха: Ваший учител не плаща ли двете драхми?

25 Казва Петър: Плаща. И като влезе в къщи, предвари го Исус та му каза: Как мислиш ти, Симоне? Царете на земята от кои вземат данък или бир? от своите ли синове, или от чужденците?

26 Казва му Петър: От чужденците. Рече му Исус: Като е тъй, синовете са свободни.

27 Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе.

22 Тогаз му доведоха едного беснуем, слеп и нем; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.

50 И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо.

51 А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели.

31 И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни?

32 Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте.

33 Защото дойде Иоан Кръстител, нито хлеб яде, нито вино пие, и казвате: Бес има.

34 Дойде Син Человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците.

35 И оправда се мъдростта от всичките си чада.

36 И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата.

37 И, ето, жена некоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро.

5 А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него некой си стотник, та му се молеше,

6 а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле.

7 Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля.

8 Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми.

9 Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го.

10 И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вера.

11 И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно;

12 а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 И рече Исус на стотника: Иди, и както си повервал, нека ти бъде. И оздраве момчето му в същия час.

23 И когато дойде Исус в къщата началникова, и виде свирачите и народът в смущение,

24 Рече им: Идете си; защото момичето не е умрело, но спи. И присмиваха му се.

25 А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана.

1 минаха отвъд морето, в страната Гадаринска.

2 И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист,

3 който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги;

4 защото много пъти беха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти.

5 И винаги, ноще и дене, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене.

6 А като виде Исуса от далеч, притече и поклони му се,

7 и извика с глас голем и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.

8 (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.)

9 И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина.

10 И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя.

11 А там при гората имаше стадо големо от свине та пасеше;

12 И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тех;

13 И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влезоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те беха до две хиляди,) и се издавиха в морето.

14 А онези които пасяха свинете побегнаха та известиха в града и селата. И жителите излезоха да видят какво е станало.

35 А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси.

36 И като чу че народ минува, попита: Що е това?

37 И казаха му че Исус Назарянин минува.

38 Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме!

39 И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!

40 И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го,

41 и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам.

42 И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели.

43 И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу.

18 Това когато говореше тем, ето, началник некой си дойде, та му се кланяше и казваше: Дъщеря ми до сега е умрела; но дойди и тури ръката си на нея, и ще оживее.

19 И стана, та отиде след него Исус, и учениците му.

40 И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш.

41 А Исус се смили и простре ръка, та се допре до него, и казва му: Искам, очистен бъди.

42 И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти.

11 и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи.

12 Като я виде Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си.

13 И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога.

37 И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.

38 И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?

39 И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема.

40 И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера?

41 И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?

1 Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.

2 (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)

3 И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.

4 И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.

5 А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.

6 И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше.

7 Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.

8 Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?

9 Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет.

10 Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него.

11 Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.

12 Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.

13 Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.

14 Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре.

25 И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години,

26 и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала,

27 като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му.

28 защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея.

29 И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта.

17 И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем.

18 И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха.

19 А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене.

20 И доведоха го при него; и като го виде бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен.

21 И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство.

22 И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни.

23 А Исус му рече: Това, ако можеш поверва, всичко е възможно за тогози който верва.

24 И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вервам, Господи: помогни на моето неверство.

25 А Исус като виде че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него.

26 И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умре.

27 А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана.

6 (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)

7 Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо.

8 Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:

9 Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души?

10 А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой.

11 И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.

12 И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.

13 И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.

18 И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него.

19 Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлезоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса.

20 И като виде Исус верата им, рече му: Человече, прощават ти се греховете ти.

21 И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога?

22 А като разуме Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си?

23 Що е по лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи?

24 Но за да познаете че Син Человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си.

25 И на часа стана пред тех, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.

46 И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше.

47 И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме!

48 И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!

49 И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те.

50 И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус.

51 Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам.

52 А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.

18 А сутринта когато се връщаше в града, огладне.

19 И като виде една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата.

20 И като видеха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вера, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде.

22 И все що поискате в молбата, като вервате ще получите.

11 И в пътуването си КЪ Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея.

12 И веднъж когато влезваше в некое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спреха издалеч;

13 и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни.

14 И като ги виде рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата.

15 И един от тех, като виде че изцеле, повърна се и с голем глас славеше Бога,

16 и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин.

17 А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата?

18 Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник?

19 И рече му: Стани та си иди: твоята вера те изцели.

28 И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

29 И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш?

30 А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше.

31 И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете.

32 И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата.

33 А свинопасците побегнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите.

34 И ето, цел град излезе да посрещне Исуса, и като го видеха, помолиха му се да отиде от техните предели.

1 Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим.

2 А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора.

3 В тех лежеха големо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата.

4 [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.]

5 И там имаше некой си человек болен от тридесет и осем години.

6 Него виде Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш?

7 Отговори му болният: Господине, нема человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слезва.

8 Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи.

9 И тоз час человекът оздраве, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота.

1 През онези дни, понеже беше премного народ, и немаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им:

2 Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и немат що да ядат;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото некои от тех са дошли от далеч.

4 И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити некой с хлеб тука в пустинята?

5 И попита ги: Колко хлеба имате? а те рекоха: Седем.

6 И повеле на народът да наседат на земята; и като взе седемте хлеба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа.

7 Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тех.

8 И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници.

9 А онези които ядоха беха до четири хиляди; и разпусна ги.

1 А веднъж когато народът го притискаше да слуша словото Божие, той стоеше при езерото Генисаретско,

2 и виде две ладии че стоеха покрай езерото; а рибарите беха излезли из тех та изпираха мрежите си.

3 И като влезе в една от ладиите която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от земята; и седна та поучаваше народа от ладията.

4 И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба.

5 А Симон отговори и рече му: Учителю, цела нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата.

6 И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им.

7 И кивнаха на дружината си които беха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щеха да потънат.

8 А като виде Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен;

9 понеже ужас обзе и него и всичките що беха с него за лова на рибите що уловиха,

10 подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които беха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш.

11 И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.

38 И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея.

39 И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.

22 И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха.

23 И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха.

24 И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина.

25 И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат?

26 И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

1 И влезе пак на съборището, и там беше некой си человек който имаше ръката си изсъхнала.

2 И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят.

3 И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред.

4 И казва им: Простено ли е съботен ден да прави некой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха.

5 А като ги изгледа с гнев, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простре; и възстанови се ръката му здрава както другата.

12 И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место.

13 А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние немаме повече от пет хлеба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ;

14 защото беха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да наседат на купове по петдесет.

15 И сториха така, и туриха всичките да наседат.

16 А той взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа.

17 И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.

49 И когато още говореше, идва некой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умре: не труди учителя.

50 А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вервай, и ще се избави.

51 И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката.

52 И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умрело, но спи.

53 И присмиваха му се, понеже знаеха че е умрело.

54 Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани.

55 И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.

56 И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.

32 И когато те излезваха, ето, доведоха му един человек нем и беснуем.

33 И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видело таквоз нещо в Израил.

20 И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допре се до полата на дрехата му.

21 Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея.

22 А Исус като се обърна та я виде, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздраве жената.

25 А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тех, и вървеше по морето.

41 И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му;

42 защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.

48 И виде ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше ветърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва КЪ тех като вървеше по морето, и искаше да ги измине.

49 А те като го видеха че ходи по морето, възмнеха че е призрак, и извикаха;

50 защото го всички видеха и смутиха се. И тутакси проговори с тех, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!

51 И възлезе при тех на ладията, и утихна ветърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.

46 И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше некой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум.

47 Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре.

48 Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете поверва.

49 Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умрело детето ми.

50 Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И поверва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си.

51 И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив.

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската.

53 И тъй, разуме бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и поверва той и всичкият му дом.

54 Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.

23 И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него.

24 И ето, буря голема биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше.

25 И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме.

26 А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.

27 А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?

14 И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът.

1 И като заминваше, виде едного человека слеп от рождението си.

2 И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е слеп родил?

3 Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него.

4 Аз требва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи.

5 Докле съм в света виделина съм на света.

6 Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия,

7 и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал.

32 А Петър и онези които беха с него беха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видеха славата му, и двамата мъже стоещите с него.

33 И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.