13 Никой нема по-голема любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си.
26 Защото всеки път когато ядете този хлеб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.
2 И той е умилостивение за нашите грехове, и не тъкмо за нашите, но и за всичкия свет.
51 И ето завесата на храма раздра се на две от горе до долу, и земята се потресе, и каменете се разпукнаха.
52 и гробовете се разтвориха, и много телеса на умрелите светии възстанаха,
53 и като излезоха от гробовете, след неговото възкресение, влезоха в светия град, и явиха се на мнозина.
54 А стотникът и с него които пазеха Исуса, като видеха землетресението и все що стана, уплашиха се много, и думаха: Истина Син Божи бе този.
8 и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст.
16 От това познаваме любовта, че той живота си положи за нас; и ние сме длъжни да положим нашия живот за братята.
9 когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече нема власт над него.
10 Защото, това дето умре той, умре веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога.
16 Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен.
11 Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.
33 И като дойде шестият час, стана тъма по всичката земя, до деветият час.
34 И по деветте часа извика Исус с голем глас, и рече: ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? което ще се рече: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
3 Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му?
4 И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот.
10 Защото неприятели като бехме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот!
22 Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете,
23 него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте;
24 когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея.
27 И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд,
28 така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение.
23 А войните като разпнаха Исуса взеха дрехите му и направиха четири делове, на всеки воин по един дел, и хитона; а хитонът не беше шит, но от горе до долу цел изтъкан.
24 И рекоха си помежду си: Да го не съдираме, но да метнем жребие за него, кому ще бъде; за да се изпълни писанието що казва: «Разделиха дрехите ми помежду си, и за одеждата ми жребие метнаха.» И тъй. войните това сториха.
25 А до кръста Исусов стоеха майка му, и на майка му сестра й, Мария жената Клеопова, и Мария Магдалина.
26 А Исус, като виде майка си и ученика когото обичаше че стоеха близу, казва на майка си: Жено, ето син ти.
27 После казва на ученика: Ето майка ти. И от онзи час взе я ученикът у дома си.
33 И когато дойдоха на местото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдесно а другиго отлево.
34 А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.
35 И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий.
36 Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет
37 и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си.
38 А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.
39 И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас.
40 А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение?
41 И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил.
42 И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си.
43 И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.
28 След това, като знаеше Исус че всичкото вече се свърши, за да се сбъде писанието каза: Жеден съм.
29 И там имаше сложен съсъд пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп, и принесоха я на устата му.
30 И като прие Исус оцета, рече: Свърши се; и преклони глава и предаде дух.