6 За нищо недейте се грижи; но във всеко с благодарение казвайте прошенията си на Бога с молитва и молене;
7 и мир Божий, който превъзходи всеки ум, ще съхрани сърдцата ви и помишленията ви в Христа Исуса.
16 За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява.
17 Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава;
18 понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни.
15 Старай се да представиш себе си удобрен пред Бога, работник който нема от що да се срамува, като разподеляш право словото на истината.
29 Никое гнило слово да не излезва из устата ви, но онова което е добро за потребното назидание, за да принесе благодат на тези които слушат;
20 Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.
13 Вие сте солта на земята: а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците.
1 И тъй, моля ви, братие, за Божието милосердие, да представите телата ваши в жертва жива, света, благоугодна Богу; то да бъде разумното ваше служене;
2 и недейте се съобразява с този век, но преобразувайте се с обновлението на ума си, за да познавате от опитът що е благата, угодната, и съвършената воля Божия.
9 Ако изповедваме греховете наши, верен и праведен е да ни прости греховете ни, и да ни очисти от всека неправда.
17 За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.