16 Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя.
17 Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът.
18 За това, нито първият завет бе утвърден без кръв.
19 Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ,
20 и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.»
11 За това, помнете че вие некога си по плът езичници, наричани необрезани от тези които се наричат обрезани, с обрезване на плътта което става с ръце,
12 че в онова време бехте без Христа, отчуждени от гражданството Израилево, и странни от заветите на обещанието, без да имате надежда, и без Бога бехте на света;
13 а сега в Христа Исуса вие които некога си бехте далеко станахте близу чрез кръвта Христова.
17 За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.
18 А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;
19 сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.
21 Защото тогоз който грех не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.
4 И таквази увереност КЪ Бога имаме ние чрез Христа;
5 не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога,
6 който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
14 колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго!
15 И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.
1 Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно.
2 Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;
3 но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете.
4 Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.
27 И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;
28 защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.
20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.
6 Но сега Христос улучи толкоз по превъзходно служене според колкото е и ходатай на по-добър завет който е узаконен на по-добри обещания.
7 Защото, ако беше онзи първият завет без недостатък, не би се искало место за втория.
22 толкоз на по-добър завет поручник стана Исус.
13 А като казва «нов,» овехти първия. А което овехтева и остарева, то е близу до унищожение.
10 В това е любовта, не че ние сме Бога възлюбили, но че той възлюби нас, и проводи Сина своего умилостивение за нашите грехове.