29 защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вервате в него, но и да страдате за него;
39 Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери.
35 Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?
3 И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам.
5 Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше.
17 Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава;
21 Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки;
1 И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, оръжете се и вие със същата мисъл; (защото пострадалият по плът престанал е от греха;)
10 А Бог на всека благодат, който чрез Христа Исуса е призвал нас във вечната своя слава, като пострадате малко, той да ви усъвършенствува, да ви утвърди, да ви укрепи, и да ви направи непоколебими.
22 Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде;
23 сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците.
10 да позная него, и силата на неговото възкресение, и участието в неговите страдания, съобразуван със смъртта му,
14 Но ако и да страдате за правдата блажени сте, а «от техния страх не бойте се нито се смущавайте.»
3 Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение,
4 който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.
18 Понеже сметам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас.
23 И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.
24 И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.
28 И съблекоха го та го облекоха с една червена дълга дреха.
29 И сплетоха венец от тръне та го наложиха на главата му, и тръст в десницата му; и коленичиха пред него, та му се поругаваха и казваха: Радвай се, Царю Юдейски!
3 И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение,
4 а търпението опитност, а опитността надежда.
2 Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов.
38 И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене.