1 Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.
2 Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;
3 понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение.
4 А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.
6 Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.
7 И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.
8 Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.
9 Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,
10 а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.
11 Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.
13 Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;
14 а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.
15 Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братие.
17 Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване.
18 От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.
19 И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев;
20 защото гневът на человека не върши Божията правда.
21 За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.
22 Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.
23 Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:
24 защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.
26 Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.