1 Не бивайте мнозина учители, братие мои, като знаете че по-големо осъждане ще приемем;
2 защото всинца в много грешим. Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тело.
3 Ето, уздите туряме в устата на конете за да ни се покоряват, и обръщаме всичкото им тело.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и от силни ветрове се тласкат, с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска волята на управителя.
5 Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко големо вещество запаля!
6 И езикът е огън, свет пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тело и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла.
7 Защото всекакво естество зверове, и птици, и гадове, и морски животни укротяват се, и укротени са от человеческото естество:
8 А езикът никой от человеците не може да го укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносен яд.
9 С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем человеците създадените по подобию Божию.
10 От същите уста излезва благословение и клетва. Не требва, братие мои, да бива това така.
11 Да ли изворът от същия чучур изтака сладка и горчива вода?
12 Да ли е възможно, братие мои, смокинята да роди маслини, или лозата смокини? Така ни един извор не е възможно да пуща солена и сладка вода.
13 Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост.
14 Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината.
15 Тая мъдрост не е която слезва от горе, но е земна, плътска, бесовска;
16 защото дето е завист и свада там има бъркотия и всекаква лошавина.
17 Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18 И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.