1 Reis 20 - Bíblia Online

А арамейският цар Венадад събра цялата си войска. Тридесет и двама царе бяха с него и коне, и колесници. И се изкачи и обсади Самария, и воюваше срещу нея. 
И той изпрати пратеници в града до израилевия цар Ахав и му каза: Така казва Венадад: 
Среброто ти и златото ти са мои; и жените ти, и синовете ти, най-хубавите, са мои! 
И израилевият цар отговори и каза: Според думата ти, господарю мой, царю — твой съм аз с всичко, което имам. 
И пратениците дойдоха пак и казаха: Така говори Венадад и казва: Наистина аз изпратих до теб да кажат: Да ми дадеш среброто си и златото си, и жените си, и синовете си! — 
но утре около това време, аз ще изпратя слугите си при теб и те ще претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко, което ти се вижда желателно, ще го вземат в ръцете си и ще го отнесат. 
Тогава израилевият цар повика всичките старейшини на земята и каза: Забележете, моля ви, и вижте, че този търси зло; защото изпрати до мен за жените ми и синовете ми и за среброто ми и златото ми и аз не му отказах. 
И всичките старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай и не се съгласявай. 
И той каза на пратениците на Венадад: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, за което първо изпрати до слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И пратениците си отидоха и му отнесоха отговор. 
Тогава Венадад изпрати до него и каза: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за шепите на целия народ, който ме следва! 
Тогава израилевият цар отговори и каза: Кажете му: Нека онзи, който опасва оръжието си, не се хвали като онзи, който го разпасва! 
И когато Венадад чу тази дума, докато той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите, той каза на слугите си: Стройте се за бой! И те се строиха за бой срещу града. 
И ето, един пророк се приближи до израилевия цар Ахав и каза: Така казва ГОСПОД: Видя ли цялото това голямо множество? Ето, днес Аз ще го предам в ръката ти и ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД. 
А Ахав каза: Чрез кого? И той каза: Така казва ГОСПОД: Чрез слугите на областните управители. И той каза: Кой да започне сражението? И пророкът каза: Ти. 
Тогава той преброи слугите на областните управители, а те бяха двеста тридесет и двама души; а след тях преброи целия народ, всички израилеви синове — седем хиляди души. 
И те излязоха по пладне, а Венадад пиеше и се напиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата царе, съюзниците му. 
Първи излязоха слугите на областните управители. И Венадад изпрати хора и му съобщиха, и казаха: Мъже излязоха от Самария. 
А той каза: Ако са излезли за мир, хванете ги живи; и ако са излезли за война, пак ги хванете живи. 
Тези излязоха от града: слугите на областните управители и войската, която ги следваше. 
И всеки уби човека насреща си; и арамейците побягнаха, и Израил ги преследва; а арамейският цар Венадад избяга на кон с конниците. 
Тогава израилевият цар излезе и нападна конете и колесниците, и нанесе на арамейците голямо поражение. 
А пророкът дойде при израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се и размисли, и виж какво трябва да направиш; защото при завръщането на годината царят на Арам отново ще излезе против теб. 
А слугите на арамейския цар му казаха: Техните богове са планински богове, затова ни надвиха; но ако се бием против тях в равнината, непременно ще им надвием. 
Но направи това нещо: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави управители; 
и събери войска, колкото войската, която ти загина, кон за кон и колесница за колесница. Тогава ще се бием против тях в равнината и непременно ще им надвием. И той послуша гласа им, и направи така. 
И при завръщането на годината Венадад събра арамейците и се изкачи в Афек, за да се бие срещу Израил. 
И израилевите синове бяха преброени и снабдени с храна, и отидоха срещу тях. И израилевите синове се разположиха на стан срещу тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята. 
Тогава Божият човек дойде и говори на израилевия цар, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже арамейците казаха: ГОСПОД е Бог на планините, а не Бог на долините. -- затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД. 
И те стояха на стан едни срещу други седем дни. А на седмия ден боят започна и израилевите синове избиха от арамейците сто хиляди пешаци в един ден. 
А останалите избягаха в Афек, в града, и стената падна върху двадесет и седемте хиляди мъже, които бяха останали. И Венадад избяга и влезе в града, и се криеше от стая в стая. 
Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от израилевия дом са милостиви царе; моля те, нека сложим вретище около слабините си и въжета на главите си, и да излезем при израилевия цар. Може би ще те остави да живееш. 
И те се препасаха с вретище около слабините си и сложиха въжета на главите си, и дойдоха при израилевия цар, и казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля те, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е. 
А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да повторят това, което излезе от устата му, и казаха: Да, Венадад ти е брат! И той каза: Идете, доведете го. Тогава Венадад излезе при него и той го качи на колесницата. 
И Венадад му каза: Градовете, които баща ми взе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти можеш да си направиш улици в Дамаск, както баща ми направи в Самария. А Ахав отговори: Ще те пусна да си отидеш с този договор. Така той направи договор с него и го пусна. 
А един човек от учениците на пророците каза на другаря си чрез ГОСПОДНОТО слово: Моля те, удари ме. Но човекът отказа да го удари. 
Тогава той му каза: Понеже не послуша гласа на ГОСПОДА, ето, щом си тръгнеш от мен, ще те убие лъв. И щом той тръгна от него, един лъв го намери и го уби. 
И той срещна друг човек и каза: Моля те, удари ме. И човекът го удари, удари го и го нарани. 
Тогава пророкът отиде и застана на пътя на царя, и се предреши с превръзка на очите си. 
И когато царят минаваше, той извика към царя и каза: Слугата ти отиде сред сражението; и ето, един човек се отби настрана и доведе един човек при мен, и каза: Пази този човек; ако по някакъв начин се изгуби, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро. 
Но докато слугата ти се занимаваше тук и там, той изчезна. А израилевият цар му каза: Тази е присъдата ти, ти сам я реши. 
Тогава той бързо махна превръзката от очите си и израилевият цар го разпозна, че беше от пророците. 
А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях определил за проклятие, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ — вместо неговия народ. 
И израилевият цар отиде у дома си мрачен и огорчен и дойде в Самария. 
1 Reis 21