1 Затова, когато не можахме повече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина

2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и съработник на Бога, и съработник в благовестието на Христос, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

3 за да не се разколебае никой от тези скърби. Защото вие сами знаете, че за това сме определени,

4 понеже, когато бяхме при вас, ви казахме предварително, че ще има да страдаме, което и стана, както знаете.

5 Затова, когато не можах повече да търпя, го изпратих, за да узная за вярата ви, да не би по някакъв начин да ви е изкушил изкусителят и трудът ни да бъде напразно.

6 Но сега, когато Тимотей от вас дойде при нас и ни донесе добри вести за вашата вяра и любов и че имате винаги добри спомени за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас,

7 тогава ние, братя, при цялата наша нужда и скръб, се утешихме за вас поради вашата вяра;

8 понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

9 Защото как можем да се отблагодарим на Бога за вас, за цялата радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

10 Нощ и ден се молим най-усърдно, за да видим лицата ви и да допълним това, което не достига на вашата вяра.

11 А дано Сам Бог и нашият Отец и нашият Господ Иисус да насочат пътя ни към вас.

12 И Господ да ви направи да растете и да изобилствате в любов един към друг и към всички, както и ние към вас,

13 за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Негови светии.