1 Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:
2 Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.
3 Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?
4 Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.
5 И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.
6 Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.
7 Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.
8 Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.
9 Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.
10 Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.
11 Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.
12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.
13 И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.
14 Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.
16 Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.
18 Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.